Регионални измерения на селската депопулация в България след 1944 г.

Abstract

Селската депопулация е съществен проблем, оставил отчетлив отпечатък върху социално-икономическото развитие на всички развити страни през периода на тяхната интензивна индустриализация. В някои от тях обезлюдяването на фермерските райони нерядко има история, продължила повече от век. В България ескалацията на това социално зло е достигната през втората половина на миналия век и продължава и понастоящем. Изследването на депопулацията изисква прилагането на трудоемки и методологически недостатъчно добре разработени подходи и методи. Ето защо изследванията по темата са все още много малко не само в България, но в целия свят. Следва да се има предвид, че последиците от процеса на депопулация са свързани със сериозно влошаване на перспективите за демографско и със социално-икономическо развитие в национален и особено в регионален аспект. Това обстоятелство следва да залегне  в националните стратегии за развитие на България и в Програмата за развитие на нейните селски райони като пречка от първостепенна важност пред постигането на заложените в тези документи цели.  Акцентът в предлаганата статия е поставен върху формирането на регионални полюси на селското обезлюдяване през периода след 1944 г. Разкрити са основните геодемографски характеристики на формиралите се силно обезлюдени региони в страната и са очертани перспективите пред териториалното им разрастване в краткосрочен и средносрочен план.