Енергийната политика на ЕС през погледа на теоретичния модел на фокусирания върху актьорите институционализъм
DOI:
https://doi.org/10.58894/EJPP.2011.3.58Abstract
Статията продължава дискусията, започната в друга работа, за намирането на подходящ теоретичен модел за анализиране на комплексни политически взаимодействия с фокус върху това как се осъществява това взаимодействие и как трябва да бъде изучаван процесът на появата и развитието му. За пример се използва енергийната политика на ЕС. Дълго време енергийната политика на ЕС е химера най-вече защото държавите членки на ЕС имат суверенното право сами да взимат решение относно енергийния си микс. В допълнение, институциите на общността не разполагат с капацитет да решават проблемите на общността в областта на енергийната политика. Поради това държавите членки на ЕС развиват национални енергийни политики в отговор на увеличаващи се наднационални предизвикателства, в лицето на конкурентоспособността на европейските икономики, сигурността на енергийните доставки и климатичните промени. Тази статия използва теоретичния модел на фокусирания върху актьорите институционализъм, разработен от Ренате Майнц и Фриц Шарпф в периода от 70-те години на 20 век до днес, в търсене на средство за анализ на развитието на европейската енергийна политика в последните две десетилетия. Освен за обяснение на комплексни взаимодействия между политически актьори в тяхната институционална – и по-широка, политическа, среда – този модел дава възможност за анализ на резултатите от политиките и за изработването на препоръки за изграждане на институции, подпомагащи създаването на по-ефективни и легитимни политики.