Как така България стана член на ЕС?

Абстракт

Статията представя резултатите от емпирично изследване на спецификата на българското присъединяване към ЕС, извършено чрез анализ на информацията от 47 интервюта с високопоставени държавни служители и дипломати. Очертани са четири основни измерения на процеса – а) решаващо влияние на проблемите на международната сигурност; б) диференцирано въздействие на страните-членки на ЕС; в) спецификата на българските институционални актьори, свършили работата по подготовката за присъединяване и маргинализацията на гражданското общество; г) решаващата роля на приноса на някои ключови политически фигури. Демонстрираната изследователска стратегия е фронтална атака срещу идеята в академичната литература за Петото разширяване на ЕС, което предполага, че последното е европеизирало обществата в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) чрез процеса на преговори за присъединяване, основан на условия. Анализът идентифицира и обяснява ролята на няколко много различни механизма на политиката на разширяване, които нямат нищо общо с хипотетичната „трансформираща сила на ЕС“, но точно тези механизми обуславят пристрастността, повърхностността и обратимостта на резултатите от присъединяването към ЕС.