Антинституционалността в популисткия дискурс на премиера
DOI :
https://doi.org/10.58894/EJPP.2017.2.236Абстракт
Статията разглежда антиинституционалността като основополагаща характеристика на популисткия дискурс на министър-председателя Бойко Борисов. Понятието антиинституционалност е дефинирано в смисъла на незачитането на институциите като инструмент за вземане на легитимни решения. Предмет на анализ са три ключови събития. Първите две касаят пряката намеса на министър-председателя върху дейността на независимата съдебна власт: когато търси съдействието на градския прокурор на София Николай Кокинов, за да бъде прекратено делото срещу земеделския министър Мирослав Найденов, и когато се опитва да окаже влияние върху главния прокурор Сотир Цацаров да предприеме репресивни действия срещу председателя на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева. Тук се проявяват тенденциите на нарушаване на принципа на разделение на властите и на неправомерно кадруване на премиера в органите на съдебната власт. Третото събитие се отнася до опита му да спре митническа проверка срещу собственика на фабриката за производство на бира „Леденика” – Михаил Михов и отразява нарушените баланси на институционалната координация в изпълнителната власт.