Ценностни дилеми на изграждането на капацитет за прилагане на публичните политики

Абстракт

„Прилагането на политиките не включва само постигането на това, което сте искали в даден момент. То обхваща и последващите промени в предпочитанията ви, които, разбира се, едва ли са окончателни.” Анджела Браун, Аарон Уилдавски                                            Развитието на теорията и практиката сферата на прилагането на политиките протича в продължение на десетилетия под знака на дебатите между привържениците на два алтернативни възгледа - „отгоре-надолу” и „отдолу-нагоре”. Настоящата статия изхожда от разбирането на административния капацитет като способността на администрацията (администраторите) да осъществяват нормативно възложените им задачи и по този начин да реализират съответни обществени очаквания, респективно, на капацитета за прилагане на политиките като способност да се реализира възможно най-точно замисълът на техните „автори”. В този контекст се разглеждат два въпроса, имащи съществен ценностен заряд. Първо, доколко замисълът (материализиран във формулираната политика) е наистина недвусмислен, хомогенен и непротиворечив. Второ, какви са импликациите за прилагането на политиките от очевидното обстоятелство, че в съвременното общество разделението между „автори” и „изпълнители” на политиките става все по-условно.Аргументира се, че съществено значение не само за капацитета за прилагане на политиките, но за цялостната административна теория, е възприемането или отхвърлянето на ценностната презумпция, че администраторът е по дефиниция по-малко отговорен и отзивчив към конкретните общности и техните интереси, отколкото изборните представители, иначе казано, дефинирането на рамките на неговата професионална роля. Предлага се следното общо правило: „Когато се разработват концепцията и планът за прилагане на политиката, демократичният подход следва да бъде възприет като предпочитана (предпоставена) опция”.